СТАТИИ, ИНТЕРВЮТА, ЕСЕТА
ПАМЕТТА НА ГАРВАНА. ТЕКСТОВЕ ЗА ТЕАТЪР, ДРАМАТУРГИЯ И ПОЛИТИКА.
Издателска къща Жанет 45, 2005, ISBN 954 491 241 X
ПРЕДГОВОР от Никола Вандов
ЗА РЕАЛИЗМА
СТРАНИЦИ ЗА ФРИДРИХ ДЮРЕНМАТ
ТЕАТЪРЪТ НА ЕРВИН ПИСКАТОР
НЕ МОЖEХ ДА МИСЛЯ ЗА ДРУГО ОСВЕН ЗА ТЕАТЪР
В ПРЕГРЪДКАТА НА СТРАХА
ЖИЗНЕРАДОСТНИТЕ СТАРИ АКТЬОРИ
КОГАТО ПИША, МИСЛЯ ЗА АКТЬОРА
НИРВАНА 1983
ВЪРХЪТ БРЕХТ
СВЪРЗВАМ ПОНЯТИЕТО РЕАЛИЗЪМ С ПОНЯТИЕТО ИСТИНА
ПРОЗОРЕЦЪТ
ДЪРВОДЕЛСКИЯТ ИНСТРУМЕНТАРИУМ НА ТЕАТРОЗНАНИЕТО
"ОДИСЕЙ" В САТИРИЧНИЯ ТЕАТЪР
ЗА ПИЕСА СА МИ НУЖНИ ТРИ НЕЩА
МУЗИКА ОТ ШАТРОВЕЦ 1989
ИСТОРИЯ И СТЕРЕОМЕТРИЯ
ЛЮБЕН ГРОЙС
ЧЕРНО НА БЯЛО
ПИСАТЕЛЯТ С ТЕЛЕСКОП
ЦВЕТАНА МАНЕВА
АКО ОТДЕЛИМ ИСТИНАТА ОТ МИТА ЗА ЛЕВСКИ
АКО МОЖЕХМЕ ДА СЕ ПАЗАРИМ СЪС СМЪРТТА
ВЕЛИКДЕНСКО ВИНО 1993
СТРАННАТА НЕЖНОСТ НА "НЕЖНАТА РЕВОЛЮЦИЯ"
ПРЕЗ КРЪГОВЕТЕ НА ДЕСЕТИЛЕТИЯТА
ЕДИН НЕСЪСТОЯЛ СЕ ДЕБЮТ
ТЕАТРАЛНИ АРИТМЕТИКИ (превод на Немски)
ЗА ГРАНИЦИТЕ НА ЕЗОПОВСКИЯ ЕЗИК
ЗА ГАРВАНИТЕ
ПРОЗАТА НЕ ПОДНАСЯ ИЗНЕНАДИ, НАПИСАНАТА БУКВА СИ Е НАПИСАНА
ЧЕРТА
ТАЛАНТЛИВИ СПОРТИСТИ, БЕЗДАРНИ ПОЛИТИЦИ
РЕЧ ВЪВ ВИЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ
КАКВО НЕ ПРАВЕШЕ ГРОЙС
ЛЕОН ПРЕЗ ЗИМАТА
ПЪТНИ ЗНАЦИ
ДРАМАТУРГИЯТА НА 90-ТЕ
ОДИСЕЙ 1997
НЕ МОГА ДА ПЕЯ В ХОР
МАРГАРИТ
ИГРИТЕ НА ЛЕОН ДАНИЕЛ
БЕРТОЛТ БРЕХТ – СЛЕДЮБИЛЕЙНИ ФРАГМЕНТИ
АСТРОНОМИЧЕСКА ТОЧКА (150 думи за Вазов)
СТОЛЕТНО ДВУСТИШИЕ
КОМПОЗИТОРЪТ КИРИЛ ДОНЧЕВ
ДУМИ ЗА СТАНКО
РЕЖИСЬОРЪТ МАСАЛИТИНОВ
ЗВУК ОТ ЦИГУЛКА
ТЕАТЪР И ГЕОГРАФИЯ
ХУДОЖНИКЪТ ГЕОРГИ НОЖАРОВ
ДЕНИВЕЛАЦИЯ НА КУЛТУРИТЕ
ДУМИТЕ – НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ РАЗМИНАВАНИЯ
ПЂЗИ МОСТ – МОСТ ЗА ПАЗЕНЕ
ДНЕС И КРЯСЪКЪТ МОЖЕ ДА ОСТАНЕ НЕЧУТ
НЕПАТЕТИЧНО ЗА НИХИЛИЗМА
РАДИЧКОВ В БОН
МОИТЕ СРЕЩИ С ФРИДРИХ ДЮРЕНМАТ (German only)
СЦЕНАТА Е АЛЕРГИЧНА КЪМ ГЛУПОСТТА
НИРВАНА 2005
Разбира се, не са много авторите, които биха се поддали на сладкото изкушение да се съберат разпръснатите им текстове, доколкото подлагането на експертизата на съвремието изисква да стоиш зад думите си за цял един дълъг период, в случая повече от 40 години. Да не се притесняваш, да не се срамуваш, да не си обслужвал идеологеми… И да демонстрираш как и в една недостойна епоха човек може да опази достойнството си; и може да придава смисъл и на безсмислените дебати.
"Паметта на гарвана” е разностранна книга като поле на интересите на своя автор – литература, театър, преводачество, пристрастна е към немската традиция, говори много за Брехт, Дюренмат, Мюлер. Припомня моменти от историята на българския театър, разказва с любов за постановки и артисти, приятно й е да хвали, да се възхищава. Впечатляваща е липсата на егоизъм, щедростта, с която един драматург говори за колегите си, подчертавайки, че духовността е екипно занимание и никой не оцелява, ако липсва мрежата, ако ги няма диалозите, ако я няма традицията, на която да се опреш.
И най-сетне, "Паметта на гарвана” е и своеобразна автобиография, а автобиографиите на личности като Константин Илиев са повече от интересни. Те са форма на отговор на въпроса какво свидетелство ще оставят "тези, на които времето дари дали щастливата, дали нещастната, но със сигурност уникална възможност да населяват не някоя въображаема, а една, колкото това и да противоречи на етимологията на понятието, "реална Утопия”.
Амелия Личева, За думите на един жител на реална Утопия
в. Култура, бр. 12, 31.03.2006
ДУМИ ИЗВЪН СЦЕНАТА
Издателска къща Жанет 45, 2017, ISBN 9 786191 863624
Сцена и слово
За реализма
Дърводелският инструментариум
на театрознанието
Театрални аритметики
Театър и география
Думите – немско-български разминавания
Език, театър и държавни граници
Сценографът
Театър ХХ век
Театърът на Ервин Пискатор
В прегръдката на страха
Върхът Брехт
Бертолт Брехт – следюбилейни фрагменти
Страници за Фридрих Дюренмат
Писателят с телескоп
Моите срещи с Фридрих Дюренмат
Черта (Хайнер Мюлер)
Литература и история
Великденско вино 1993
Ако отделим истината от мита за Левски
Пђзи мост – мост за пазене
Предисловие
Гьолове и история
Великденско вино и Франкенщайн
Авторът като режисьор
Васил Левски. Саможертвата
Нирвана 1983
Нирвана 2005
Приятели и спътници
Жизнерадостните стари актьори
Любен Гройс
Ако можехме да се пазарим със смъртта
През кръговете на десетилетията
Какво не правеше Гройс
Леон през зимата
Игрите на Леон Даниел
Лично и непатетично
Край режисьорския пулт на Леон Даниел
Черно на бяло
Цветана Манева
Пътни знаци (Мигове с Иван Радоев)
Маргарит
Звук от цигулка
Композиторът Кирил Дончев
Думи за Станко
Художникът Георги Ножаров
Радичков в Бон
Светлана
Георги Калоянчев
Любопитният (Йордан Попов)
Времето е в нас
Не можех да мисля за друго, освен за театър
Когато пиша, мисля за актьора
Свързвам понятието реализъм с понятието истина
Прозорецът 1985
„Одисей“ в Сатиричния театър
За пиеса са ми нужни три неща
Прозорецът 1987
Mузика от Шатровец 1989
История и стереометрия
Ние от планетата „Утопия“
Странната нежност на „нежната революция“
Един несъстоял се дебют
За границите на езоповския език
За гарваните
Прозата не поднася изненади,
написаната буква си е написана
Талантливи спортисти, бездарни политици
Реч във Виенския университет
Драматургията на 90-те
Одисей 1997
Не мога да пея в хор
Астрономическа точка
Столетно двустишие
Режисьорът Масалитинов
Денивелация на културите
Днес и крясъкът може да остане нечут
Непатетично за нихилизма
Енергията на една сцена
Сцената е алергична към глупостта
Слово в родния град на Елиас Канети
На парти у Елиас Канети
24 май още не е най-българският празник
Много е важно кой точно те чете
Разговор с Марта Куровска
Двадесет въпроса към Константин Илиев
За мен е забравено усещане...
Към зрителите
Одрин
Трябва да отглеждаме театъра си
като английска ливада
Имало едно време
Слово в Поморие
Само срамът може да ни спаси
Анкета с авторите, носители на наградата „Хеликон“
Любимият въпрос – защо го написа?
Четири златни монети
О, радост, че нещо започва
Нобел за България – това да е последната ни грижа
Тогава в парка
Аскеер 2017
Думи извън сцената е своеобразно продължение, разширено издание на излязлата през 2005 г. книга на Константин Илиев „Паметта на гарвана. Текстове за театър, драматургия и политика“ („Жанет 45“). Нови са 35 текста (над 200 страници). Изданието е уникално. В нашата театрална книжнина няма подобен прецедент: събрани, и така фактически съхранени, авторовите саморефлексии, размисли за драматургичното творчество, разсъждения върху мястото на твореца в променящия се свят, за моралните и естетическите ценности, за духовността, за мястото на „малките култури“, за класиката, за достойнството и устойчивостта на човека, за големите ни режисьори (Любен Гройс, Леон Даниел, Н. О. Масалитинов...), актьори, сценографи и писатели (Антон Страшимиров, Иван Вазов, Йордан Радичков, Никола Русев, Станислав Стратиев, Маргарит Минков, Иван Радоев, Бертолт Брехт, Фридрих Дюренмат, Хайнер Мюлер, Елиас Канети…) Една книга, която автентично ни запознава с театъра на ХХ век и която ни води към осъзнаване на дефицитите и надеждите на ХХІ век.
Никола Вандов
в. Култура, бр.34, 13.10.20
