ПОРАЖЕНИЕТО

Хроника от краткото столетие

 

Жанровото определение на тази книга затрудни литературната критика. Авторът я нарича автобиографична, дистанцирайки се обаче от понятието мемоар, читателите я възприемат по-скоро като роман. Разказва се за драматични събития в България през наскоро изтеклото столетие: война, последователно влизане в страната на германската и съветска армия, смяна на политическия режим, колективизация, селски бунт, икономическа безизходица, нова смяна на политическия режим. Повестованието, водено от първо лице, минава през погледа на дете, юноша, млад и зрял мъж. На фона на големите обществени колизии тече формирането на една личност: гротескни епизоди от детството, сблъсък  с господстващи идеологически постулати в юношеството, с ирония разказани първи сексуални преживявания, политически заблуждения и прозрения.
"С фино чувство за хумор, ерудиция и откровеност Константин Илиев се връща във времето като антрополог, който изследва човешките отношения не в чужди земи, а в чужди вече епохи, за да разкаже това, което са видели очите му. Поражението прекрасно изследва трагическата вина, която поддръжниците на стария и новия ред успяват да си навлекат, отстоявайки правотата си, по време на промени, много по-грамадни от самите тях.” (Кристин Димитрова, Нищо не може да остане затворено, MEDIA TIMES REVIEW, февруари 2005).

"Струва ми се, че съдържащото се в Поражението отговаря на понятието хроника. Опит за свидетелстване. И опит за размисъл, надявам се обективен, върху случилото се в един малък свят, който по нищо не се отличава от големия, освен по по-добрата си обозримост.” (Константнин Илиев)

  • Публикация: издателска къща ЖАНЕТ-45, издателство ФАКЕЛ, 2003
  • Награда Хеликон 2003 за нова българска художествена проза
  • Национална награда Елиас Канети, 2005
  • Откъс от Поражението в размер на 72 стр. е отпечатан в литературното списание Orient Express, Оксфорд, бр. 7, 2005

 

«Поражението» е дълбока и мъдра книга – равносметка не толкова на една личностна, колкото на една обществена съдба, започнала с надежда и завършила с провал. Във време, когато мнозинството мемоарни и докумунтални книги (а такива има в огромни количества) представляват нагли лъжи или фризирани полуистини, цинични фалшификации или по-рафинирани увъртания, нелепи покаяния или комични пренаписвания на биографии, «Поражението» на Константин Илиев застава доблестно пред жестоката историческа истина и я приема без грим.

Светлозар Игов, "Победата на ‘Поражението”, в. Марица, бр. 337, 10.12.2005

Начало на страницата