БОСИЛЕК ЗА ДРАГИНКО

 

13 мъжки роли, 9 женски роли
Първа постановка – Драматичен театър – Русе, 1979
Режисьор Слави Шкаров

Драматичен театър – Пловдив, 1979 / Режисьор Любен Гройс
Цветана Манева и Георги Василев

Драматично повестование за разрива между идеята за социално-справедливо устройство на обществото и тоталитарната действителност в България във времето между Втората световна война и 80-те години на двадесетия век. Колективизация, селски бунт, икономическа безпътица, безогледно потъпкване на всякакво политическо инакомислие, първи признаци на големия крах на системата. Всичко това в сцени от изпълнения със сложни перипетии живот на централната фигура на пиесата – Лазар Драгинков.
Босилек за Драгинко е по-късен вариант на пиесата Мъка по цветовете, чиято премиера във Варненския драматичен театър през сезон 1963/64 не е разрешена.
Първи постановки (сезон 1978/79) – Драматичен театър - Русе (режисьор Слави Шкаров) и Драматичен театър – Пловдив (режисьор Любен Гройс)
Поставена в Театър SNP - гр. Мартин, Словакия (1980).

  • Награда на Шестия национален преглед на българската драма и театър.
  • Преведена е на словашки език.

 

Драматичен театър – «София», 1981 / Режисьор Леон Даниел
Илка Зафирова, Леда Тасева и Анета Сотирова

Силно впечатление прави пиесата на К. Илиев със сложната си, полифонична структура, с остротата на поставяните социални проблеми. В нея са интересно съчетани публицистиката с уплътненото психологически развитие на централните персонажи. Взаимодействието на класическите форми на реалистичното изкуство със сатиричните, гротескови деформации разкрива съвременното мислене на автора и води до създаването на значимо художествено обобщение. Произведението успешно решава и друг един проблем – за естетизацията на БЛИЗКОТО минало. Да се въплъти в художествена форма определена историческа оценка за неотдавнашното минало, то да се усеща в творбата едновременно живо и вече преодоляно, е много по-трудно отколкото да се интерпретира далечната история, където за авторовото въображение няма такива строги граници.

Елена Полякова-Горячкина, откъс от интервю във в. «Народна култура», 29.06.1979 (Подчертаният пасаж е цензуриран.)

Начало на страницата