ВЕЛИКДЕНСКО ВИНО

или

 

ОБВИНЕНИЯ СРЕЩУ СВЕЩЕНОДЯКОН ИГНАТИЙ ЛЕВСКИ И ЛОВЕШКИТЕ ТРУЖЕНИЦИ, ОТПРАВЕНИ ОТ КРЪСТЬО ТОТЕВ НИКИФОРОВ В ДОЛНОКРАЙСКАТА ЧЕРКВА «СВЕТА БОГОРОДИЦА»

2 мъжки роли
Първа постановка – Драматичен театър София, 1980
Режисьор Леон Даниел

Драматичен театър «София», 1980 / Режисьор Леон Даниел
Георги Миладинов

На Великден поп Кръстьо Никифоров е сам в празната църква Света Богородица. Приготвил е свято причастие, но дори немият клисар отказва да го приеме от ръката му. Защото то може би съдържа отрова. Убийство чрез отравяне е начинът, по който ловешките граждани искат да отмъстят на свещенника, обвинен, че е предал през 1972 година на турците Васил Левски – организатора на българското национално-освободително движение. В един, минаващ през много драматични обрати, монолог поп Кръстьо говори за трагизма на личността, поставена между императивите на революционното насилие и постулатите на християнския морал.
Пиесата е играна в течение на десет години в Драматичния театър София (1980 – 1990) и девет години в Народния театър Иван Вазов (1993-2002). Поставена е в почти всички български професионални театри.

  • Награда за драматургия на Втория национален преглед на камерните театрални постановки, 1981.
  • Преведена е на немски език.

 

Великденско вино аз поставях три пъти в три театъра, с коренно различни актьори, поставях винаги с чувството, че сега вече май че изчерпвам всичко, съдържащо се зад думите... И когато гледах Иван-Добчевата постановка, усетих, че добрата пиеса е като добър кладенец – колкото повече черпиш от него, толкова повече вода идва. Аз и Нирвана искам да поставям отново и отново. Удоволствие е да имаш работа с добре подредени думи, които съдържат много повече от това, което ти казват... Тайната е в подреждането."

Леон Даниел предговор към "Пиеси", Константин Илиев, издателство "Български писател", 1995

 

Народен театър "Иван Вазов", София, 1993, режисьор Иван Добчев
Велко Кънев и Цветан Алексиев

След края на спектакъла е по-естествено да мълчиш, отколкото да говориш. Рядко се случва да ни докосне крилото на истински трагичното.

Венета Дойчева за постановката на "Великденско вино" в Народния театър "Иван Вазов, сезон 1993/94, "Бесът на поруганието", в. "Стандарт", 07.02.1994

Начало на страницата