КУЦУЛАН ИЛИ ВЪЛЧА БОГОРОДИЦА
Изпълнители: мъже – 3, жени – 3
Първа постановка – Народен театър Иван Вазов, София, 1995
Режисьор Иван Добчев
Фабулата на пиесата се основава на широко разпространения между балканските народи вълчи мит. Реално събитие са само минутите, протичащи между една автомобилна катастрофа и откриването на трупа на загиналия в снега. Той е театрален режисьор, преживяващ тежка екзистенциална криза. Преди да настъпи смъртта, в неговото травмирано съзнание (и на сцената) тече едно интензивно действие, съставено от халюцинации и откъси от възпоменания. В този преобърнат свят всичко е възможно. Всеки от актьорите се явява в множество образи, между които един самоубиец, едно момиче от студентските години на катастрофиралия, един бандит от 1925 година, друг – от 1995, човек-вълк, католически мисионер от ХVІІ век, тежко ранена нелегална от времето на Втората световна война, жертва и палач от лагер за инакомислещи, двама новозабогатели и двама сексуални убийци от наши дни, философът Фридрих Ницше.
- Пиесата е преведена на френски.
Йосиф Шамли и Румяна Бочева
Майсторски приложения от Константин Илиев метод на експресионистичното композиране на фабулата, при който «възкръстналият» чрез смъртта истински свободен човек броди в безграничната вселена и среща по пътя си самотни скитници – проекции на собственото му съзнание, дава на пиесата форма, която въпреки характерното за този автор специфично национално съдържание я прави европейски «разпознаваема.
Камелия Николова, «Психоаналитичен опит върху днешната българска драма», в. «Литературен форум», 08.04.1997
Румяна Бочева и Владимир Пенев
Театралното действо се втурва напред, за да твори впечатляващ ирационален свят, където всичко е и не е. Екзистенциалните проблеми са подчертано етически осмислени, но без капка поучителност и едностранчива категоричност. Светкавичната смяна на хронотопи, герои и гледни точки е предизвикателство към зрителя. Ако той е отишъл да си почива в удобните столове на Народния театър, не след дълго ще заприпка приведен към изхода. И прав му път, защото Куцулан е забавление, е удоволствие, е празник, който категорично изисква интелектуално усилие и съ-участие на зрителя.
Румяна Никифорова, «Празникът ‘Куцулан или Вълча Богородица" (рецензия за постановката на Народния театър, режисьор Иван Добчев), Литературен вестник,
27.03.- 02.04. 1996
