БИОГРАФИЯ

 

Роден е на 16.10.1937 г. в село Горно Павликени, Ловешка област в семейство на учител. През 1956 завършва немския отдел на гимназията за чужди езици в гр. Ловеч, през 1961 специалността немска филология в Софийския университет Св. Климент Охридски. От 1969 до 1972 е редовен аспирант в Хуболтовия университет - Берлин. Там защитава докторска дисертация на тема Структура на драматическите творби на Фридрих Дюренмат.

Първата си пиеса Мъка по цветовете Константин Илиев написва през 1961 г. Тя се репетира във Варненския драматичен театър, но премиерата е забранена по идеологически съображения. По същите причини не се осъществява сценична реализация и на следващите му две пиеси – През октомври без теб (1968) и Цар Шушумига (1968, за куклен театър). Първата му стигнала до премиера сценична творба е Музика от Шатровец (играна през  1973 и 1974 в постановка на Любен Гройс с изключителен успех в Благоевградския драматичен театър). Следват Прозорецът(1978), Босилек за Драгинко (1989), Великденско вино (1980), Нирвана (1993), Одисей пътува за Итака (1984), Червено вино за сбогом (1990), Куцулан или Вълча Богородица(1995), Франческа (2002), Бетовен 21 (2006), Златни мостове и Секвоя (2011).

Автор е на студии, статии и есета, събрани в книгата Паметта на гарвана. Текстове за театър, драматургия и политика (2005). Книгата му “Великденско вино и Франкенщайн” (2013) е изследване на взаимоотношението между литература и история, както и на проблематиката около залавянето на Васил Левски на Къкринското ханче извън художествената интерпретация на темата.

Превежда от немски език (Бюхнер, Брехт). Участва в Първото Бонско биенале Нови пиеси от Европа (1992) с четене на свои текстове и в Третото Бонско биенале (1996) с представление на пиесата си "Нирвана”.

От 1973 г. работи непрекъснато като драматург на театър. До 1978 в Благоевград, после в Драматичен театър "София”. От 1995 до 2007 г. е главен драматург на Народния театър "Иван Вазов".
Пиесите на Константин Илиев са играни в почти всички български професионални театри, както и в Австрия, Англия, Естония, Македония, Полша, Русия, Словакия, Франция.

Носител е на пет награди за драматургия от националните прегледи на българската драма и театър. (За Музика от Шатровец, Босилек за Драгинко, Великденско вино, Нирвана и Одисей пътува за Итака.) През 1989 г. книгата му "Френско магаре” е наградена на Националния конкурс за роман на съвременна тема на издателство Христо Г. Данов. През 1996 във Виенския университет му е връчена международната Хердерова награда за цялостно творчество. През 2003 г. книгата му Поражението получава наградата Хеликон за нова българска проза, през 2005 Националната литературна награда Елиас Канети. През 2012 му е присъдена Националната награда Христо Г. Данов за цялостен принос към българската книжовна култура.

Начало на страницата