КРАТКА ИНФОРМАЦИЯ

 

Официална страница на българския автор Константин Илиев. Съдържа биографични бележки, резюмета на пиесите и белетристничните му творби, есета, статии и интервюта, отзиви на критиката, пълни и частични преводи на текстовете, информация за контакти и авторски права.

 

Драматург, белетрист, преводач. Роден на 16.10.1937 в с. Горно Павликени, Ловешко. Завършил е немска филология в Софийския университет Св. Климент Охридски. Специализира театрознание в Хумболтовия университет - Берлин, където защитава докторска дисертация върху драматургията на Фридрих Дюренмат. Работи като драматург в Благоевградския театър Н. Вапцаров и Драматичния театър София . От 1995 г. до 2007 г. е главен драматург на  Народния театър Иван Вазов.

Пиеси (по реда на написването им): Мъка по цветовете (1961), През октомври без теб (1968), Цар Шушумига (1968, за куклен театър), Музика от Шатровец (1971), Прозорецът (1977), Босилек за Драгинко (1978), Великденско вино (1979), Нирвана (1982), Одисей  пътува за Итака (1984), Червено вино за сбогом (1989), Куцулан или Вълча Богородица (1994), Франческа (1999), Бетовен 21 (2006), Златни мостове и Секвоя (2011), Наблюдателите (2015).

Проза: Френско магаре (1988) – роман, Поражението. Хроника от краткото столетие (2003) – автобиографична книга, Паметта на гарвана. Текстове за театър, драматургия и политика (2005), Великденско вино и Франкенщайн (2013) – публицистика, Думи извън сцената (2017) – есеистика, теория на театъра, публицистика.

Превежда от немски език (Брехт, Бюхнер). Негови пиеси са поставяни в Австрия, Англия, Естония, Македония, Полша, Русия, Словакия, Франция.

Носител на национални награди за драматургия, на международната Хердерова награда 1996 за цялостно творчество, награда Хеликон 2003 за нова българска художествена проза, на националната литературна награда Елиас Канети 2005, на наградата Христо Г. Данов за цялостен принос към българската книжовна култура, на наградата Аскеер 2017 за цялостен принос към театралното изкуство. Виж повече >