ЧЕРВЕНО ВИНО ЗА СБОГОМ
4 мъжки роли, 3 женски роли
Първа постановка – Театър Българска армия, София, 1990
Режисьор Леон Даниел
Йосиф Сърчаджиев и Меглена Караламбова
Една любовна история в изпълнено с изнурително напрежение време в навечерието на падането на Берлинската стена. Той е критично настроен към политическата система литератор, тя - талантлива актриса, преживяваща не особено смислен период от кариерата си. Двамата, изпаднали почти едновременно в дълбока душевна криза, се опитват да сложат край на отношенията си, защото смятат, че са загубили самоуважението и самочувствието си. Според една направена в началото на любовните им взаимоотношения уговорка бутилката с определена марка червено вино, която някой от двамата постави на масата, ще означава, че трябва да се разделят без всякакви обяснения. Сега бутилката е поставена на масата, но без обяснения не може да се размине. Защото и над двамата тегне необходимостта от самопризнание. За едно предателство и за една изневяра. Както и горчивото усещане за това, колко трудно осъществимо при определени обстоятелства е желанието да останеш цялостна личност.
- Първа постановка в Театър Българска армия
(сезон 1989/90, режисьор Леон Даниел) - Като радиопиеса в ORF (Австрийско национално радио), 1993 г.
- Преведена е на немски език.
Меглена Караламбова и Стоян Стоев
Не бих могла да го нарека познавач на човешката душа, защото познанието е нещо вторично, а той усеща, разбира и се слива с човешката душа. Това не е умение, постигнато чрез познанието, а талант, даден му свише, искра божия, както се казва. За мен – най-големият психолог сред съвременните български драматурзи. А що се отнася до абсурдизма?! Става дума за един по-скоро чеховски, отколкото бекетовски или йонесковски, приземен, бих го нарекла дори психологически абсурдизъм. Забелязали ли сте как разговарят на моменти помежду си неговите герои например в Прозорецът или пък в последната му пиеса Червено вино за сбогом?
Даниела Стрелкова за постановката на «Червено вино за сбогом» в Театър «Българска армия», сезон 1989/1990, в. «Труд», 10.05.1990
